След няколко дни на бясна антиизраелска истерия,подклаждана от ислямските държави и техните съучастници- лявата преса и политици най-вече в Европа, започнаха да се чуват и по-трезви гласове. Лицемерието е станала доминираща черта на т.н. европейска циливизация, където политици и преса заради моментни интереси са готови да жертват принципите и истината, заради своето уж благопулучие. В навечерието на Втората световна война, беше жертвана Чехословакия, за да се умилостви нацистка Германия и това струва на света милиони жертви и разрушения. След войната, беше жертвана източна Европа за да се умилостиви комунистическия сталински режим и това доведе до нови многобройни жертви и десетки народи под тоталитарен гнет. И днес Европа не е научила нищо от историята. И днес за да се умилостви настъпващия ислям, за да се хареса на нефтените шейхове, за да спечелят милионите ислямисти с които успяха да се обзаведат в стремежа си за евтини печалби, Европа се опитва да жертва Израел, отдалечавайки ислямизирането на континета. Но то неминуемо ще дойде и ще доведе до още по-големи жертви от предишните катастрофи.
Защото тези, които бяха приемани за да работят на местата, където белите граждани не желаеха, вече се чустват силни и вместо да работят предявяват все повече искания за права и са тежест за социалните фондове.В най-скоро време, те ще поискат и властта и ще наложат законите си в тези държави.
Защото Турция, която напира за членство в ЕС, вече не следва заветите на Ататюрк за светска република и ислямистите все по-силно укрепват властта си. Армията им, която беше гарант за светския харатер на държавата се прочиства от ислямсия режим и се превръща в негово оръдие. А тази армия е най-голямата натовска армия в Европа.
Катастрофата ще дойде и защото ислямски държави все по-силно се стремят към модерно въоръжение и ядрено оръжие. Срещу кого ще бъде насочено то? Само срещу Израел ли? Те няма да се задоволят само с това. Техните апетити са много по големи. Те искат света. И Европа и светът знаят това. Отлично са осведомени и г-жа Меркел и г-дата Саркузи, колегите му от скандинавските страни и в останалата част на Европа. Но това не им пречи в хор да осъдят Израел, защото се защитава.
Не остана по-назад и българският президент, но за комунисти това е разбираемо. За заплахата за България от исляма, няма да коментирам, защото тя е добре позната, на хората четящи на български. Всички тези лицемерни "хуманисти", не се трогват от жертвите в Тайланд, Судан, от местата където без съд и присъда се избиват инакомислещите, от жестокоста с която руската армия изтри от лицето на земята градове и уби хиляди хора в Кавказ. От преследването на опозицията в самата Русия. От разправата на Турция с кюрдите. От потъпкването на човешките права в целия ислямски свят. От милионите гладуващи в Африка. Не това не е значимо за тях. За тях е важен палестинския народ, който не признава правото на Израел да съществува, който обстрелва всекидневно пограничните градове на страната и който използва милиардите евро(събрани от европейските данъкоплатци), помощи от ЕС за въоръжаване и провокации, вместо да изгради предприятия и работни места за да се самоиздържат, подобрят стандарта си на живот и да няма нужда от флотилии с "хуманитарна помощ". И това ли не знаят европейските правителства и медии? Не знаят ли, че с тези помощи, спонсорират ислямския терор, взривяващ автобуси, дискотеки и магазини? Отлично го знаят, но лицемерието е тяхната същностна черта. Лицемерие, което може би им носи временни изгоди, но подготвящо краха им.
Както написах по-горе, чуват се макар и рядко и трезви гласове. Хора предпочитащи да са в мир със съвестта си, вместо да я продават.
Помествам интервюто на Алекси Алексиев дадено на информационната агенция Фокус:
Алекс Алексиев: Събитията около „Флотилията на свободата” са много успешна пропаганда на ислямистките организатори
03 юни 2010 | 15:00 | Агенция „Фокус”
Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Алексиев, като анализатор на радикалния ислям от много години, какво е Вашето мнение за събитията около т.нар. „Флотилия на свободата”?
Алекс Алексиев: Това събитие без съмнение е много успешна пропаганда на ислямистките организатори. Освен това, то има много по-големи и по-важни последствия за бъдещето на Турция, за ролята на западната преса и увеличаващото се сходство между европейското ляво пространство и ислямизма.
Фокус: Какво доказателство имате, че това събитие, или както някои го наричат провокация, всъщност е организирано от ислямисти?
Алекс Алексиев: Доказателството, че флотилията е организирана от радикални ислямисти, е толкова явно, че само нарочно може да бъде отказано да бъде видяно. Голяма част от него вече е публикувано от по-сериозните медии, но нека да ви дам няколко примера. Турската организация Фонд за хуманитарна помощ (IHH), която спонсорира тези действия, е не само ислямистка, а всъщност спонсорира тероризма и има връзки с „Ал Кайда” и „Хамас”. Тя е член на финансираната от Саудитска Арабия ислямистка група Съюз на доброто, която има още около 50 други групи, оказващи подкрепа на „Хамас”, която е включена в списъка с международни терористични организации. Съюз на доброто се ръководи от известния салафистки гуру и поддръжник на самоубийствени атентати Юсуф ал Карадауи. През 1997 г. турското правителство проведе обиски в офиси на Фонд за хуманитарна помощ и откри експлозиви, оръжие, джихадистка литература, както и списък с хора, които са вербувани за джихад. Има още доказателства, че тази организация е била въвлечена в т.нар. терористичен план „милениум” за взривяване на летището в Лос Анжелис през 2000 г. Израелците забраниха Съюз на доброто като терористична организация през 2008 г., така че със сигурност трябва да е ясно на организаторите на флотилията от IHH, че те никога няма да бъдат допуснати в близост до Израел, което според мен доказва, че цялата работа е създадена като пропагандно упражнение, на първо и най-важно място, и няма нищо общо с каквато и да е хуманитарна дейност.
Фокус: Споменахте, че има проблем с отразяването на събитието в западната преса. Какво имате предвид?
Алекс Алексиев: Първоначалната реакция на пресата, особено в лявата част от спектъра, бе истерично антиизраелска и проислямистка, без ни най-малък интерес към вглеждане във фактите. Публикация след публикация, от „Лос Анжелис таймс” до „Гардиън” в Лондон, продължаваше да се говори за израелски престъпления и оправдаване на ислямистките организатори като „стремящи се към мир и справедливост” в още един пример за оруелски заблуждаващи думи, които са превзели западните медии. Ситуацията се подобри сега, след като фактите станаха известни, но щетите вече са нанесени.
Фокус: Какво имате предвид със „засилващото се сближаване на европейското ляво и радикалния ислям”?
Алекс Алексиев: Имам предвид точно това, което казвам и това е забележима тенденция към сътрудничество между лявото пространство, не само в Европа, и радикалния ислям. Преди няколко години имаше оживена дискусия на страниците на „Америкън грийн джърнъл”, дали зелените не трябва да се съюзят с радикалния ислям, за да победят капитализма и отговорът бе, че подобна коалиция е много обещаваща. На същата основа, дори по-рано, постмодерните леви философи като Фуко и Бодрияр извиняваха смъртоносния режим на Хомейни заради неговия възприеман за антизападен и антикапиталистически потенциал. Фактът, че Хомейни имаше навик да екзекутира хомосексуалисти, каквито са били тези двама джентълмени, очевидно ни най-малко не ги е притеснявал.
В този частен случай, ако погледнете към списъка със западни участници във флотилията, мнозинството от тях, които не са ислямисти, са представители на крайната европейска левица като германската Лява партия.
Фокус: Накрая, какво ни казва този инцидент за Турция и правителството на Ердоган?
Алекс Алексиев: Той ни казва много и същевременно нищо хубаво. Според мен, това събитие ще отбележи „излизането наяве” на ислямисткия режим на Ердоган и ПСР (Партия на справедливостта и развитието), прогресивно ислямско правителство. Това е логичната кулминация на един дълъг процес, в който Ердоган и ПСР се опитват да намалят влиянието на турското светско общество и наследството на Ататюрк стъпка по стъпка и да трансформират Турция в още един близкоизточен ислямистки бастион. С неминуемата победа на ПСР в назначаването в последната светска опора в страната, висшите съдилища, на ислямисти и сплашването на армията с пародията на правосъдието, наречена „Ергенекон”, ислямистите вече не чувстват, че трябва да крият своите истински цели. По отношение на флотилията, например, кристално ясно е, че тя не може да е била организирана без директна или индиректна правителствена подкрепа. Трите кораба, които Фонд за хуманитарна помощ е придобил, са били закупени от истанбулското кметство, разсадник на ислямизъм, който води назад към мандата на Ердоган като кмет. Оказа се, че 50 ислямски активисти на борда на Мави Мармара не са имали паспорти. Кое правителство в тази епоха на терор би позволило на лица без паспорти да пристигат и да си тръгват, когато поискат, освен ако не симпатизира на тяхната кауза.
В крайна сметка имаме много проблематично развитие на турската демокрация, Балканите и Европа. Злополучна Европа, която продължава да демонизира малкия Израел, за това че се е осмелил да се защити, а същевременно е забравила за огромната ислямистка заплаха на входната си врата.
Карта на Израел
Реч на Натаняу в САЩ
Text and video
01:44 24 Марта 2010
Членове на администрацията на Обама,
Сенатори, Членове на конгреса,
Министър на отбраната Ехуд Барак,
Министър Узи Ландау,
Посланик Майкъл Орен,
Хауърд Кор, Дейвид Виктор, Лий Розенберг, лидери на EYPAK, дами и господа
Светът сега е изправен пред монументална заплаха, и знам, че Израел и Америка ще ги посрещнат заедно.
Тази мечта изглеждаше нереална за много евреи преди век.
През този месец баща ми навърши 100 години. Когато се е родил, Русия се управляваше от цар, Британската империя обхващаше целия свят, а в Близикия Изток беше Османската империя.
В течение на живота му всички тези империи се разпаднаха, Възникнаха и се срутиха други, а еврейската съдба се обърна от отчаяние към нова надежда – възраждането на еврейската държава.
За първи път от 2000 години суверенната еврейска държава може да се защитава от нападения.
Преди това сме претърпели неописуема жестокост: кървавите бани на Средновековието, прогонването на евреите от Англия, Испания и Португалия, масовото изтребване на евреите в Украйна, погроми в Русия, и като кулминация най-голямата от всички злини - Холокоста.
Създаването на Израел не спря нападенията срещу евреи. Тя просто даде възможност на евреите да се защитят срещу тези атаки.
Приятели мои,
Искам да ви разкажа за деня, когато напълно осъзнах дълбочината на тази промяна.
Това беше в деня, когато се запознах с Шломит Вильмош преди около 40 години. Служих със сина и, Хаим в елитна дивизия. По време на битка през 1969 г., Хаим, бе убит в престрелка. На погребението му научих, че Хаим е роден малко след освобождението на родителите му от лагерите на смъртта в Европа. Ако Хаим се бе родил две години преди това, този смел млад офицер щеше да бъде хвърлен в пещта, като милиони други еврейски деца.
Майката на Хаим, Шломит, ми каза, че въпреки че страда ужасно, тя се гордее. Синът ми падна с униформата на еврейски войник, защитавайки еврейската държава-каза тя.
През цялото време, израелската армия е принудена да отблъсква атаките на много по-мощните врагове, които възнамеряват да ни унищожат.
Когато Египет и Йордания разбраха, че да ни победят на бойното поле не е възможно, те поеха по пътя на мира. Въпреки това, има и такива, които продължават да нападат еврейската държава, и открито призовават за нашето унищожение. Те се стремят да постигнат тази цел с тероризъм, ракетни нападения и ядрени оръжия.
Завръщането на еврейския народ в своята земя не спира тези фанатици. В действителност, само усилва техния апетит.
Управниците на Иран, казат : "Израел е страна за една бомба." Лидерът на "Хизбула" заяви: "Ако всички евреи се събират в Израел, ние не трябва да ги ловим им по целия свят."
Приятели мои, това са много неприятни факти, но са факти. Най-голямата заплаха за всички живи организми и хората се състои в невъзможността да разпознаят опасността на време.
Преди седемдесет и пет години, много световни лидери заровиха главите си в пясъка. Много милиони загинаха във войната, която избухна скоро. Всъщност двама от най-големите лидери в историята са били в състояние да обърнат събитията в обратната посока.
Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил помогнаха да се спаси света. Но те закъсняха да спасат шест милиона от моя народ. Бъдещето на еврейската държава никога не може да зависи от добрата воля дори най-великите хора. Израел трябва винаги да си запази правото да се защитава.
Днес над човечеството виси безпрецедентна заплаха. Радикалният ирански режим, въоръжен с ядрени оръжия, може да сложи край на ядрения мир, царуващ 65 години. Подобен режим би могъл да предостави ядрено оръжие за терористите и може дори да ги насърчават да използват тези оръжия. Нашият свят никога няма да бъде същият. Неукротимият стремеж на Иран към създаване на ядрени оръжия, е преди всичко заплаха за Израел, но не само за него, но и за региона и света като цяло
Израел очаква от международната общност бързо и решително да се противопостави, на тази заплаха. Но ние винаги ще си запазим правото насамозащита.
Ние също трябва да се защитим срещу лъжите и демонизацията. В историята уклеветяването на евреите винаги е предхождало физическото нападение срещу нас и служи като оправдание за агресията.
Евреите са наричани отровители на кладенците на човечеството, създателите на нестабилност, източникът на всяко зло под слънцето. За съжаление, тези клевети срещу еврейския народ не свършиха със създаването на Израел. За известно време антисемитизма беше под контрол, заради срама и ужаса на Холокоста, но само за известно време. През последните десетилетия, омразата към евреите се проявява с нова сила, но в нова форма.
Тя не е насочена срещу еврейския народ, а срещу еврейската държава. В най-опустошителната си форма, тя доказва, че ако Израел не съществуваше, то биха изчезнали много от световните проблеми.
Приятели мои, това означава ли, че Израел е над критиката? Не, разбира се. Израел, като всяка демокрация, има своите недостатъци, но ние се опитваме да ги отстраняваме с отворени дискусии и внимателен контрол. В Израел има независими съдилища, върховенството на закона, свобода на печата и яростни парламентарни дебати. Повярвайте ми, много яростни.
Знам, че членовете на Конгреса, се обръщатт един към друг, с „мой уважавеми колега от Уисконсин”, или „уважаеми сенатор от Калифорния”. В Израел, депутатите от Кнесета не се обръщат с "уважаеми колега" от Кириат Шмоне или Беер Шева. Ние говорим, с една дума, вие не искате ли да знаете как се наричаме ние един друг...
В Израел самокритиката е начин на живот, и ние приемаме тази критика като част от нормалния поток на външните събития. Но Израел трябва да бъде съден по същите стандарти, които се прилагат към всички нации, както и обвиненията срещу Израел трябва да се основават на факти.
Едно от тези обвинения е опит да се представят евреите като чужди колонизатори в собствената си земя, а това е огромна лъжа на нашето време.
В офиса ми пазя един пръстен-печат, предеден ми на съхранение от израелското управление на древностите. Пръстенът е намерен близо до Западната стена, но е направен преди 2800 години, 200 години след като цар Давид направи Ерусалим наша столица. Този пръстен представлява печат на еврейски чиновник и на него на иврит е издълбано име: Нетаняху, Бенямин Нетаняху Бен- Йоаш.
Това е моята фамилия. Моето име Биньямин, се появява 1000 години по-рано. Това е Биньямин, синът на Яков
Един от братята на Биньямин е Шимон, така наричат моя скъп приятел Шимон Перес, президента на Израел. Преди почти 4000 години, Биньямин, Шимон, както и техните 10 братя са живели по хълмовете на Юдея.
Дами и господа, тази връзка между еврейския народ и земята на Израел не може да се отрича. Еврейският народ е строил Йерусалим преди 3000 години, и еврейския народ строи Ерусалим днес.
Иерусалим не е поселение. Това нашата столица.
В Ерусалим, моето правителство продължава политиката на всички правителства на Израел от 1967 г., включително на правителството на Голда Меир, Менахем Бегин и Ицхак Рабин.
Днес, почти четвърт милион евреи, почти половината от еврейското население на столицата, живеят в квартали, които са зад линията на прекратяване на огъня от 1949 г.. Те са неразделна част от съвременен Ерусалим. Всеки знае, че тези квартали ще бъдат част от Израел при всяко мирно споразумение. Следователно, строителството в тях в никакъв случай не пречи на създаването на две държави.
В Близкия изток е изключителна рядкост толерантността към вярата и убежденията на другите хора. Само при израелски суверенитет в Ерусалим, е била гарантираана свободата на поклонение на всички религии.
Ние много ценим нашата родина, но ние също така признаваме, че непосредствено до нас живеят палестинците. Ние не искаме да ги управляваме. Ние искаме да ги видим като съседи живеещи в сигурност, мир и достойнство.
Независимо от това, Израел е несправедливо обвиняван, че не желае да да сключи мир с палестинците. Това е толкова далеч от истината. Моето правителство последователно демонстрира привързаност към мира с думи и дела.
Още от първия ден призоваваме Палестинската автономия, веднага да започнем мирни преговори. Повтарям, този призив и днес. Президент Абас, хайде да се договорим за мир. Лидери, които наистина искат мир трябва да преговарят лице в лице.
Разбира се, Съединените щати могат да помогнат на страните за решаване на техните проблеми, но те не могат да решат тези проблеми, вместо тях. Мирът не може да бъде наложен отвън. Той може да се постигне само чрез преговори, в които да изградим взаимно доверие.
Миналата година говорих за моята представа за мира, в която демилитаризирана палестинска държава признава еврейската държава. Точно както палестинците, очакват Израел да признае палестинската държава, така и ние очакваме, че палестинците ще признаят еврейската държава.
Моето правителство премахна стотици блокпостове, бариери и КПП, което е способствало за свободата на предвижване. В резултат на това смогнахме за създаването на безпрецедентен бум в палестинската икономика (кафенета, ресторанти, фирми и дори един мултиплекс Cinema).
И обявихме безпрецедентен мораториум върху ново израелско строителство в Юдея и Самария. Ето какво моето правителство направи за мира. А какво направи за мира правителството на ПА?
Е, те издигнаха предварителни условия за началото мирните преговори, водиха неуморна международна кампания за подкопаване легитимността на съществуването на Израел, и да се насърчава скандално известния отчет Голдстоун, лъжливо обвиняващ Израел във военни престъпления. Фактически именно с това те се занимават в съвета на ООН, гротескно, наречен Съвет за правата на човека.
Искам да благодаря на президента Обама и Конгреса на Съединените щати за усилията си за предотвратяване на тази клевета, и ви моля и за по нататъшна подкрепа.
За съжаление, ПА продължава подстрекателство срещу Израел. Преди няколко дни един площад в Рамала, е кръстен на терористка, която уби 37 израелски цивилни, включително 13 деца. Ръководството на ПА не направи нищо да го предотврати.
Дами и господа, мирът изисква взаимност. Той не може да бъде еднопосочна улица, където отстъпки прави само Израел. Израел е готов за компромис в името на мира, но ние очакваме компромис и от палестинците. Но по един въпрос аз никога няма да отида на компромис. Това е нашата сигурност.
Проблемите със сигурността на Израел са много трудно обясними на държава, която е по-голяма от Израел по територия 500 пъти. Само си представете, че САЩ се е свил до размера на Ню Джърси. След това поставете в северната част на Ню Джърси, една марионетка на Иран с името на "Хизбула", която изстрелва по тази малка държава 6000 ракети. Сега си представете, че тази терористична марионетка е получила 60 000 ракети, насочени срещу вас.
Изчакайте. Аз не съм свършил. Сега си представете, че на южната граница на Ню Джърси е друга терористична марионетка на Иран, "Хамас". Тя също така пуска 6000 ракети по вашата територия, и още контрабандно прекарват на нейната територия още по-смъртоносни оръжия.
Как мислите ще се почувствате ли малко уязвими? Мислите ли, че заслужавате поне малко разбиране от страна на международната общност, когато се защитавате?
Мирното споразумение с палестинците трябва да включват ефективни мерки за безопасност. Израел трябва да бъде сигурен, че случилото се в Ливан и ивицата Газа, няма да се повтори на Западния бряг.
Основният проблем между Израел и Ливан не е границата ни с Ливан, а ливанската граница със Сирия, през която Иран и Сирия предоставят на "Хизбула" десетки хиляди оръжия.
Основният отбранителен проблем на Израел с Газа не е границата с Газа, а границите на Газа с Египет, под които са изкопани близо 1000 тунела за контрабанда на оръжия.
Опитът показва, че само израелското присъствие на място, могат да предотвратят контрабандата на оръжия. Ето защо мирното споразумение с палестинците трябва да включва израелско присъствие на източната граница на една бъдеща палестинска държава. Ако мирът с палестинците устои на изпитанието на времето, тогава можем да преразгледаме отбранителните ни изисквания. Ние сме готови да поемем рискове за мир, но ние няма да подложим на риск живота на нашия народ и живота на единствената еврейска държава.
Дами и господа, хората на Израел се стремят към бъдеще, в което нашите деца никога няма да знаят за ужасите на войната. Искаме бъдеще, в което Израел ще бъде в състояние напълно да реализира пълния си потенциал като световен център на технологии, живущ с ценностите си и в мир с всички свои съседи.
Предполагам, че Израел може да посвети своите творчески и академични таланти, за да решим най-сложните проблеми на нашето време, на първо място създаването на екологично чист и икономически жизнеспособна алтернатива на бензина.
И когато намерим тази алтернатива, ние ще спрем прехвърлянето на стотици милиарди долари за радикални режими, които спонсорират терора.
Убеден съм, че изпълнението на тези цели, ние може да разчитаме на изпитанто приятелство на Съединените американски щати, най-великата страна в света.
Американският народ винаги е демонстрирал своята смелост, своята щедрост и своята скромност. От един президент към следващия, от един конгрес към следващия, американската подкрепа за Израел е оставала непроменена.
Миналата година, президентът Обама и Конгреса на САЩ дадоха смисъл на това приятелство оказвайки военна помощ за Израел провеждайки съвместни военни учения и работейки по обща система за противоракетна отбрана.
Но и Израел е лоялен и верен съюзник на Съединените щати. Както заяви вицепрезидентът Джо Байдън, Америка няма по-добър приятел в общността на нациите от Израел.
В продължение на десетилетия, Израел е служил като бастион срещу съветския експанзионизъм. Днес той помага на Америка да се противопоставят на настъплението на войнстващия ислям. Израел споделя с Америка всичко, което знаем за борба с новия враг.
Ние обменяме разузнавателна информация, ние работим в много други области, за които нямам право да говоря. Това сътрудничество е важно за Израел, и това помага да спасява живота на американци.
Нашите войници и вашите войници се борят срещу фанатичните врагове, които презират нашите общи ценности. В очите на тези фанатици, ние сме вие, а вие сте ние.
За тях, единствената разлика е в това, че вие сте големи, а ние сме малки. Вие – голямия Сатана, а ние малкия.
Тази фанатична омраза към западната цивилизация е възникнала 1000 години преди създаването на Израел. Войнстващият ислям мрази Запада не заради Израел. Той мрази Израел, защото това е Запад. Защото той смята Израел за форпост на свобода и демокрация, пречещ му да подчини целия Близък изток. Ето защо, когато Израел се бори с враговете си, той се бори срещу враговете на Америка.
Президент Хари Труман, първият лидер признал Израел, заяви: "Вярвам, в Израел, и вярвам в неговото славно бъдеще - не само като още една суверенна държава, и като въплъщение на великите идеали на нашата цивилизация."
Приятели мои, ние сме се събрали днес тук, защото вярваме в тези общи идеали. И благодарение на тези идеали, аз съм сигурен, че Израел и Америка винаги ще бъдем заедно.
Dan Senor and Soul Singer - Start-up Nation
Video
През ноември 2009 година в Ню Йорк е издадена книгата на Дан Сенор (Dan Senor) и Сол Зингер (Saul Singer), под название "Start-up Nation". На фона на масово възприетото впечатление за Израел, като страна на конфликти, войни и терор, налагано от световните медии, тази книга създава съвсем друг образ на страната.
Авторите на книгата ги занимава въпросът как тази страна, само до преди няколко десетилетия бедна, скована от социолистическа идеология и заета с безкрайни войни е съумяла да създаде предприятия и цели промишлени отрасли, които догониха и изпревариха своите европейски конкурентни.
Израел, чието население е 60 пъти по-малко, от това в Европейския Съюз, привлича половината от рисковия капитал, инвестиран в икономиката на страните от Евросъюза взети заедно.
На борсата Nasdaq , хай-тек предприятията от Израел се котират повече от всички страни на ЕС взети заедно.
Израел заема първо място в света, по средства използвани за научни разработки на глава от населението – 4.5% от БВП.
За разлика от разпостраненото в света мнение, предприятията от гражданската промишленост дават в Израел по-голямата част от техническите инновации. Военната промишленост представлява по-малко от 5% БВП на страната.
Много гиганти на високите технологии, такива като Intel, Microsoft, eBay, Cisco, Google, са създали центрове за разработки на своите най-съвремени програми именно в Израел. Един от американските ръководители на eBay е казал в интервю пред авторите на книгата: „ Най-голямата тайна на компанията, се състои в това, че нашия живот и смърт зависи от производителността на нашите израелски разработчици”.
Сред израелските изобретения са – чипа на Интел Duo, използваните в медицината таблетки с вградени камери, мобилни телефони, системата за търсене в Google, последните версии на Microsoft Outlook, системата за откриване на измами използвана в PayPal и много други.
При това, честите войни, които се налага да води със съседите си, не отблъсква инвеститорите: за последното десетилетие с терор, интифади, война с Ливан и операции в Газа, частта на Израел в рисковите инвестиции се е удвоил.
Към първоначалната бедност и социализма на бащите-основатели на страната, може да се прибави и това че голямата част от населението е дошло от страни с много ниска развита частна инициатива, т.е от социалистическите страни.
Как да се обясни, че за кратко време Израел успя да намери модел, направил го една от най-успешните държави в света?
За да разберат как е станало това, Сенор и Зингер са изучили израелското общество, като социални антрополози и са проанализирали неговите характеристики.
По тяхно мнение, един от най-важните фактори за успеха се явява свободата, която цари в израелските предприятия. В други страни работниците често не изразяват своето мнение и сляпо се подчиняват на началниците си, дори и да знаят, че това ще увреди производството.
В Израел те протестират и спорят, което помага да се видят проблемите и да се спаси предприятието от крах. Източник на тази безпределна свобода на словото, както считат авторите на книгата е военната служба, където на израелците се налага да поемат отговорност в още съвсем млада възраст. Двайсетгодишни юноши командват сложни операции по време на които трябва да разгромят врага, да запази личния състав и по възможност арабското гражданско население. Колкото и ужасен да е понякога този опит, той може да бъде прекрасна подготовка, за съвременните ръководители в напрегнати стресови ситуации. Малките размери на страната, отсъствието на строги социални ерархии и армията като място за смесване на всички социални и етнокултурни слоеве на обществото – всичко това прави Израел идеален за построяване на мрежи, толкова необходими за създаване и развитие на предприятия.
Както казва Йоси Варди, създател и финансирал много интернет предприятия в Израел, „схемата на социалните отношения в Израел е проста: всеки познава всеки, всички са служили в армията с брата на някого, майката на всеки може да се окаже вашата учищна преподвателка, а чичото- вашия командир във армията”.
Израел е най-откритата в света страна за талантливите чужденци, тази страна е готова да ги признае и помогне да развият дарованието си, смятат Сенор и Зингер.
По материали от статията на Олег Кременчугский в www.zman.com
START-UP NATION addresses the trillion dollar question: How is it that Israel-- a country of 7.1 million, only 60 years old, surrounded by enemies, in a constant state of war since its founding, with no natural resources-- produces more start-up companies than large, peaceful, and stable nations like Japan, China, India, Korea, Canada and the UK?
With the savvy of foreign policy insiders, Senor and Singer examine the lessons of the country's adversity-driven culture, which flattens hierarchy and elevates informality-- all backed up by government policies focused on innovation. In a world where economies as diverse as Ireland, Singapore and Dubai have tried to re-create the "Israel effect", there are entrepreneurial lessons well worth noting. As America reboots its own economy and can-do spirit, there's never been a better time to look at this remarkable and resilient nation for some impressive, surprising clues.
Тель-Авив: средоточие инноваций
Дэвид Брукс | The New York Times
Евреи известны своей одаренностью, пишет The New York Times. Они составляют 0,2% населения земного шара, но на их долю приходится 54% чемпионов мира по шахматам, 27% лауреатов Нобелевской премии в области физики и 31% лауреатов в области медицины.
Милтон Фридман любил шутить, что Израиль опроверг все стереотипы о евреях. Было принято считать, что евреи - хорошие повара, хорошие экономические управляющие и плохие солдаты, Израиль доказал обратное.
"Но все изменилось. Экономические реформы Биньямина Нетаньяху, прибытие миллиона иммигрантов из России и стагнация мирного процесса - все это привело к историческому сдвигу. Наиболее одаренные израильтяне идут в сферу технологий и коммерции, а не в политику. Это оказывает противоречивое влияние на общественную жизнь страны, но благотворно действует на ее экономику", - пишет автор статьи Дэвид Брукс.
Тель-Авив стал одним из центров мирового предпринимательства. В Израиле гораздо больше высокотехнологических разработок на душу населения, чем в любой другой стране мире. Затраты на гражданскую научно-исследовательскую деятельность на душу населения здесь тоже выше, чем в других странах мира. Израиль занимает второе после США место по числу компаний с листингом в Nasdaq. Израиль, с населением 7 млн человек, привлекает больше венчурного капитала, чем Франция и Германия вместе взятые.
Как написали Дэн Сенор и Сол Сингер в книге "Становление государства: История израильского экономического чуда", Израиль стал классическим центром инноваций, местом, где проводники технического прогресса работают в непосредственной близости друг с другом, подпитываясь идеями друг друга.
Источник: The New York Times
Евреи известны своей одаренностью, пишет The New York Times. Они составляют 0,2% населения земного шара, но на их долю приходится 54% чемпионов мира по шахматам, 27% лауреатов Нобелевской премии в области физики и 31% лауреатов в области медицины.
Милтон Фридман любил шутить, что Израиль опроверг все стереотипы о евреях. Было принято считать, что евреи - хорошие повара, хорошие экономические управляющие и плохие солдаты, Израиль доказал обратное.
"Но все изменилось. Экономические реформы Биньямина Нетаньяху, прибытие миллиона иммигрантов из России и стагнация мирного процесса - все это привело к историческому сдвигу. Наиболее одаренные израильтяне идут в сферу технологий и коммерции, а не в политику. Это оказывает противоречивое влияние на общественную жизнь страны, но благотворно действует на ее экономику", - пишет автор статьи Дэвид Брукс.
Тель-Авив стал одним из центров мирового предпринимательства. В Израиле гораздо больше высокотехнологических разработок на душу населения, чем в любой другой стране мире. Затраты на гражданскую научно-исследовательскую деятельность на душу населения здесь тоже выше, чем в других странах мира. Израиль занимает второе после США место по числу компаний с листингом в Nasdaq. Израиль, с населением 7 млн человек, привлекает больше венчурного капитала, чем Франция и Германия вместе взятые.
Как написали Дэн Сенор и Сол Сингер в книге "Становление государства: История израильского экономического чуда", Израиль стал классическим центром инноваций, местом, где проводники технического прогресса работают в непосредственной близости друг с другом, подпитываясь идеями друг друга.
Источник: The New York Times
Абонамент за:
Публикации (Atom)