Реч на Натаняу в САЩ

Text and video

01:44 24 Марта 2010

Членове на администрацията на Обама,
Сенатори, Членове на конгреса,
Министър на отбраната Ехуд Барак,
Министър Узи Ландау,
Посланик Майкъл Орен,
Хауърд Кор, Дейвид Виктор, Лий Розенберг, лидери на EYPAK, дами и господа


Светът сега е изправен пред монументална заплаха, и знам, че Израел и Америка ще ги посрещнат заедно.
Тази мечта изглеждаше нереална за много евреи преди век.
През този месец баща ми навърши 100 години. Когато се е родил, Русия се управляваше от цар, Британската империя обхващаше целия свят, а в Близикия Изток беше Османската империя.
В течение на живота му всички тези империи се разпаднаха, Възникнаха и се срутиха други, а еврейската съдба се обърна от отчаяние към нова надежда – възраждането на еврейската държава.
За първи път от 2000 години суверенната еврейска държава може да се защитава от нападения.
Преди това сме претърпели неописуема жестокост: кървавите бани на Средновековието, прогонването на евреите от Англия, Испания и Португалия, масовото изтребване на евреите в Украйна, погроми в Русия, и като кулминация най-голямата от всички злини - Холокоста.
Създаването на Израел не спря нападенията срещу евреи. Тя просто даде възможност на евреите да се защитят срещу тези атаки.

Приятели мои,
Искам да ви разкажа за деня, когато напълно осъзнах дълбочината на тази промяна.
Това беше в деня, когато се запознах с Шломит Вильмош преди около 40 години. Служих със сина и, Хаим в елитна дивизия. По време на битка през 1969 г., Хаим, бе убит в престрелка. На погребението му научих, че Хаим е роден малко след освобождението на родителите му от лагерите на смъртта в Европа. Ако Хаим се бе родил две години преди това, този смел млад офицер щеше да бъде хвърлен в пещта, като милиони други еврейски деца.
Майката на Хаим, Шломит, ми каза, че въпреки че страда ужасно, тя се гордее. Синът ми падна с униформата на еврейски войник, защитавайки еврейската държава-каза тя.


През цялото време, израелската армия е принудена да отблъсква атаките на много по-мощните врагове, които възнамеряват да ни унищожат.

Когато Египет и Йордания разбраха, че да ни победят на бойното поле не е възможно, те поеха по пътя на мира. Въпреки това, има и такива, които продължават да нападат еврейската държава, и открито призовават за нашето унищожение. Те се стремят да постигнат тази цел с тероризъм, ракетни нападения и ядрени оръжия.

Завръщането на еврейския народ в своята земя не спира тези фанатици. В действителност, само усилва техния апетит.

Управниците на Иран, казат : "Израел е страна за една бомба." Лидерът на "Хизбула" заяви: "Ако всички евреи се събират в Израел, ние не трябва да ги ловим им по целия свят."

Приятели мои, това са много неприятни факти, но са факти. Най-голямата заплаха за всички живи организми и хората се състои в невъзможността да разпознаят опасността на време.

Преди седемдесет и пет години, много световни лидери заровиха главите си в пясъка. Много милиони загинаха във войната, която избухна скоро. Всъщност двама от най-големите лидери в историята са били в състояние да обърнат събитията в обратната посока.

Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил помогнаха да се спаси света. Но те закъсняха да спасат шест милиона от моя народ. Бъдещето на еврейската държава никога не може да зависи от добрата воля дори най-великите хора. Израел трябва винаги да си запази правото да се защитава.

Днес над човечеството виси безпрецедентна заплаха. Радикалният ирански режим, въоръжен с ядрени оръжия, може да сложи край на ядрения мир, царуващ 65 години. Подобен режим би могъл да предостави ядрено оръжие за терористите и може дори да ги насърчават да използват тези оръжия. Нашият свят никога няма да бъде същият. Неукротимият стремеж на Иран към създаване на ядрени оръжия, е преди всичко заплаха за Израел, но не само за него, но и за региона и света като цяло

Израел очаква от международната общност бързо и решително да се противопостави, на тази заплаха. Но ние винаги ще си запазим правото насамозащита.

Ние също трябва да се защитим срещу лъжите и демонизацията. В историята уклеветяването на евреите винаги е предхождало физическото нападение срещу нас и служи като оправдание за агресията.

Евреите са наричани отровители на кладенците на човечеството, създателите на нестабилност, източникът на всяко зло под слънцето. За съжаление, тези клевети срещу еврейския народ не свършиха със създаването на Израел. За известно време антисемитизма беше под контрол, заради срама и ужаса на Холокоста, но само за известно време. През последните десетилетия, омразата към евреите се проявява с нова сила, но в нова форма.
Тя не е насочена срещу еврейския народ, а срещу еврейската държава. В най-опустошителната си форма, тя доказва, че ако Израел не съществуваше, то биха изчезнали много от световните проблеми.

Приятели мои, това означава ли, че Израел е над критиката? Не, разбира се. Израел, като всяка демокрация, има своите недостатъци, но ние се опитваме да ги отстраняваме с отворени дискусии и внимателен контрол. В Израел има независими съдилища, върховенството на закона, свобода на печата и яростни парламентарни дебати. Повярвайте ми, много яростни.

Знам, че членовете на Конгреса, се обръщатт един към друг, с „мой уважавеми колега от Уисконсин”, или „уважаеми сенатор от Калифорния”. В Израел, депутатите от Кнесета не се обръщат с "уважаеми колега" от Кириат Шмоне или Беер Шева. Ние говорим, с една дума, вие не искате ли да знаете как се наричаме ние един друг...
В Израел самокритиката е начин на живот, и ние приемаме тази критика като част от нормалния поток на външните събития. Но Израел трябва да бъде съден по същите стандарти, които се прилагат към всички нации, както и обвиненията срещу Израел трябва да се основават на факти.

Едно от тези обвинения е опит да се представят евреите като чужди колонизатори в собствената си земя, а това е огромна лъжа на нашето време.
В офиса ми пазя един пръстен-печат, предеден ми на съхранение от израелското управление на древностите. Пръстенът е намерен близо до Западната стена, но е направен преди 2800 години, 200 години след като цар Давид направи Ерусалим наша столица. Този пръстен представлява печат на еврейски чиновник и на него на иврит е издълбано име: Нетаняху, Бенямин Нетаняху Бен- Йоаш.
Това е моята фамилия. Моето име Биньямин, се появява 1000 години по-рано. Това е Биньямин, синът на Яков

Един от братята на Биньямин е Шимон, така наричат моя скъп приятел Шимон Перес, президента на Израел. Преди почти 4000 години, Биньямин, Шимон, както и техните 10 братя са живели по хълмовете на Юдея.

Дами и господа, тази връзка между еврейския народ и земята на Израел не може да се отрича. Еврейският народ е строил Йерусалим преди 3000 години, и еврейския народ строи Ерусалим днес.

Иерусалим не е поселение. Това нашата столица.

В Ерусалим, моето правителство продължава политиката на всички правителства на Израел от 1967 г., включително на правителството на Голда Меир, Менахем Бегин и Ицхак Рабин.
Днес, почти четвърт милион евреи, почти половината от еврейското население на столицата, живеят в квартали, които са зад линията на прекратяване на огъня от 1949 г.. Те са неразделна част от съвременен Ерусалим. Всеки знае, че тези квартали ще бъдат част от Израел при всяко мирно споразумение. Следователно, строителството в тях в никакъв случай не пречи на създаването на две държави.

В Близкия изток е изключителна рядкост толерантността към вярата и убежденията на другите хора. Само при израелски суверенитет в Ерусалим, е била гарантираана свободата на поклонение на всички религии.

Ние много ценим нашата родина, но ние също така признаваме, че непосредствено до нас живеят палестинците. Ние не искаме да ги управляваме. Ние искаме да ги видим като съседи живеещи в сигурност, мир и достойнство.

Независимо от това, Израел е несправедливо обвиняван, че не желае да да сключи мир с палестинците. Това е толкова далеч от истината. Моето правителство последователно демонстрира привързаност към мира с думи и дела.

Още от първия ден призоваваме Палестинската автономия, веднага да започнем мирни преговори. Повтарям, този призив и днес. Президент Абас, хайде да се договорим за мир. Лидери, които наистина искат мир трябва да преговарят лице в лице.

Разбира се, Съединените щати могат да помогнат на страните за решаване на техните проблеми, но те не могат да решат тези проблеми, вместо тях. Мирът не може да бъде наложен отвън. Той може да се постигне само чрез преговори, в които да изградим взаимно доверие.

Миналата година говорих за моята представа за мира, в която демилитаризирана палестинска държава признава еврейската държава. Точно както палестинците, очакват Израел да признае палестинската държава, така и ние очакваме, че палестинците ще признаят еврейската държава.

Моето правителство премахна стотици блокпостове, бариери и КПП, което е способствало за свободата на предвижване. В резултат на това смогнахме за създаването на безпрецедентен бум в палестинската икономика (кафенета, ресторанти, фирми и дори един мултиплекс Cinema).

И обявихме безпрецедентен мораториум върху ново израелско строителство в Юдея и Самария. Ето какво моето правителство направи за мира. А какво направи за мира правителството на ПА?
Е, те издигнаха предварителни условия за началото мирните преговори, водиха неуморна международна кампания за подкопаване легитимността на съществуването на Израел, и да се насърчава скандално известния отчет Голдстоун, лъжливо обвиняващ Израел във военни престъпления. Фактически именно с това те се занимават в съвета на ООН, гротескно, наречен Съвет за правата на човека.
Искам да благодаря на президента Обама и Конгреса на Съединените щати за усилията си за предотвратяване на тази клевета, и ви моля и за по нататъшна подкрепа.

За съжаление, ПА продължава подстрекателство срещу Израел. Преди няколко дни един площад в Рамала, е кръстен на терористка, която уби 37 израелски цивилни, включително 13 деца. Ръководството на ПА не направи нищо да го предотврати.

Дами и господа, мирът изисква взаимност. Той не може да бъде еднопосочна улица, където отстъпки прави само Израел. Израел е готов за компромис в името на мира, но ние очакваме компромис и от палестинците. Но по един въпрос аз никога няма да отида на компромис. Това е нашата сигурност.

Проблемите със сигурността на Израел са много трудно обясними на държава, която е по-голяма от Израел по територия 500 пъти. Само си представете, че САЩ се е свил до размера на Ню Джърси. След това поставете в северната част на Ню Джърси, една марионетка на Иран с името на "Хизбула", която изстрелва по тази малка държава 6000 ракети. Сега си представете, че тази терористична марионетка е получила 60 000 ракети, насочени срещу вас.

Изчакайте. Аз не съм свършил. Сега си представете, че на южната граница на Ню Джърси е друга терористична марионетка на Иран, "Хамас". Тя също така пуска 6000 ракети по вашата територия, и още контрабандно прекарват на нейната територия още по-смъртоносни оръжия.


Как мислите ще се почувствате ли малко уязвими? Мислите ли, че заслужавате поне малко разбиране от страна на международната общност, когато се защитавате?


Мирното споразумение с палестинците трябва да включват ефективни мерки за безопасност. Израел трябва да бъде сигурен, че случилото се в Ливан и ивицата Газа, няма да се повтори на Западния бряг.

Основният проблем между Израел и Ливан не е границата ни с Ливан, а ливанската граница със Сирия, през която Иран и Сирия предоставят на "Хизбула" десетки хиляди оръжия.

Основният отбранителен проблем на Израел с Газа не е границата с Газа, а границите на Газа с Египет, под които са изкопани близо 1000 тунела за контрабанда на оръжия.


Опитът показва, че само израелското присъствие на място, могат да предотвратят контрабандата на оръжия. Ето защо мирното споразумение с палестинците трябва да включва израелско присъствие на източната граница на една бъдеща палестинска държава. Ако мирът с палестинците устои на изпитанието на времето, тогава можем да преразгледаме отбранителните ни изисквания. Ние сме готови да поемем рискове за мир, но ние няма да подложим на риск живота на нашия народ и живота на единствената еврейска държава.

Дами и господа, хората на Израел се стремят към бъдеще, в което нашите деца никога няма да знаят за ужасите на войната. Искаме бъдеще, в което Израел ще бъде в състояние напълно да реализира пълния си потенциал като световен център на технологии, живущ с ценностите си и в мир с всички свои съседи.

Предполагам, че Израел може да посвети своите творчески и академични таланти, за да решим най-сложните проблеми на нашето време, на първо място създаването на екологично чист и икономически жизнеспособна алтернатива на бензина.

И когато намерим тази алтернатива, ние ще спрем прехвърлянето на стотици милиарди долари за радикални режими, които спонсорират терора.

Убеден съм, че изпълнението на тези цели, ние може да разчитаме на изпитанто приятелство на Съединените американски щати, най-великата страна в света.

Американският народ винаги е демонстрирал своята смелост, своята щедрост и своята скромност. От един президент към следващия, от един конгрес към следващия, американската подкрепа за Израел е оставала непроменена.

Миналата година, президентът Обама и Конгреса на САЩ дадоха смисъл на това приятелство оказвайки военна помощ за Израел провеждайки съвместни военни учения и работейки по обща система за противоракетна отбрана.

Но и Израел е лоялен и верен съюзник на Съединените щати. Както заяви вицепрезидентът Джо Байдън, Америка няма по-добър приятел в общността на нациите от Израел.

В продължение на десетилетия, Израел е служил като бастион срещу съветския експанзионизъм. Днес той помага на Америка да се противопоставят на настъплението на войнстващия ислям. Израел споделя с Америка всичко, което знаем за борба с новия враг.

Ние обменяме разузнавателна информация, ние работим в много други области, за които нямам право да говоря. Това сътрудничество е важно за Израел, и това помага да спасява живота на американци.

Нашите войници и вашите войници се борят срещу фанатичните врагове, които презират нашите общи ценности. В очите на тези фанатици, ние сме вие, а вие сте ние.
За тях, единствената разлика е в това, че вие сте големи, а ние сме малки. Вие – голямия Сатана, а ние малкия.

Тази фанатична омраза към западната цивилизация е възникнала 1000 години преди създаването на Израел. Войнстващият ислям мрази Запада не заради Израел. Той мрази Израел, защото това е Запад. Защото той смята Израел за форпост на свобода и демокрация, пречещ му да подчини целия Близък изток. Ето защо, когато Израел се бори с враговете си, той се бори срещу враговете на Америка.

Президент Хари Труман, първият лидер признал Израел, заяви: "Вярвам, в Израел, и вярвам в неговото славно бъдеще - не само като още една суверенна държава, и като въплъщение на великите идеали на нашата цивилизация."

Приятели мои, ние сме се събрали днес тук, защото вярваме в тези общи идеали. И благодарение на тези идеали, аз съм сигурен, че Израел и Америка винаги ще бъдем заедно.